Официалният форум на iPlay.bg 

Очакваме вашите мнения за бъдещето на iPlay.bg тук (IPLAY.BG - ЩЕ НИ БЪДЕ ЛИ?).
Искате ли да сменим темата на форума? Можете да се изкажете тук (ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА НОВ СТИЛ/ТЕМА НА ФОРУМА).
Анкети, форумни игри, всичко което не е свързано с ЦС. Мненията тук НЕ се отчитат!!!
 #150783  от delirium
 пет сеп 09, 2011 1:36 pm
Изображение

В тази тема ще поствам интересни статии от iskamdaznam.com.

Темата да не бъде отключвана!
 #150787  от delirium
 пет сеп 09, 2011 1:42 pm
Изображение
Най-големите обири в историята


Всеки си е фантазирал какво би направил с един милион долара. Някои хора обаче решават да превърнат фантазиите си в реалност и да изкарат бързи пари, които да ги осигурят за цял живот и да ги вкарат в историята като едни от най-големите обирджии. В този списък ви представяме някои от най-големите обири през последния век.

Луфтанза (1978г.) – $5,8 милиона

През 1978г. свързваният с мафията Джими Бърк и няколко негови съучастници планират обира на авиокомпания Луфтанза. Всичко започва когато Мартин Кругман, също близък с фамилията Лукезе, разказва на Хенри Хил, приятел на Бърк, за милиони долари, които не могат да бъдат проследени. Той разполагал с тази информация от Луис Уернър, който работел на летище Кенеди и му дължал $20 000.

Изображение

Парите идвали в САЩ със самолет всеки месец и представлявали валутата, обменена от военните и туристите в Западна Германия. Те се съхранявали в сейф на летището и само чакали някой да си ги познае.

Ударът започва на 11 Декември, когато пазачът Кели Уолен е ударен по главата и обезоръжен, а двама маскирани мъже обезвреждат алармата. Уолен забелязва още въоръжени мъже, които влизат в склада. Тогава един от тях го приближил, извадил портфейла му и го предупредил, че знаят къде живее и могат да посетят семейството му по всяко време. Пазачът нямал друг избор, освен да им сътрудничи.

Похитителите използвали специален ключ, който Уернър им дал и успели да влязат в коридорите, където срещнали още служители от летището. Заплашили ги с оръжията си и принудили Джон Мъри да извика Руди Ейрих по интеркома. Групата на Джими Бърк знаели, че това е единственият човек, който имал комбинацията за сейфа. Ейрих бил примамен в столовата, където вече го чакали. По-късно той разказва на полицията, че обирджиите били много добре запознати с охранителната система и процедурите по отварянето на сейфа.

Щом проникват в сейфа, бандитите започват да претърсват всичко в него, докато най-накрая не откриват парите. В 16:16ч. успяват да натоварят на камион около 40 пакета с пари, след което предупреждават заложниците да не звънят в полицията преди 16:30ч. Те така и направили. Ударът продъжил точно 64 минути и заработеното от престъпниците за този един час били 5 милиона долара в брой и 875 000 в бижута. По онова време това бил най-големият обир в САЩ.

Голяма част от замесените в обира по-късно са убити по заповед на Джими Бърк. Най-накрая той е осъден за убийството на Ричард Ийтън и умира от рак на 13 Април 1996г.

Дънбар (1997г.) – $18,9 милиона

Ударът Дънбар е най-големият обир на пари в брой, при който са отмъкнати почти 19 милиона долара.

Изображение

Обирът е планиран от Алън Пейс, който работил за Дънбар като регионален инспектор по безопасността. Като такъв, той имал достатъчно време да заснеме и огледа всичко. Заедно с петима стари приятели, в нощта на 13 Септември 1997г. той използва ключа си, за да влезе в сградата. Вече добре знаел как да избегне охранителните камери, така че да ни ги видят.

Щом вече били вътре, обирджиите се скрили и обезвредили всички пазачи, един по един. Пейс знаел, че в петък вечер трезорът е отворен, защото се прехвърлят големи количества пари. С пазачите се справили само за 30 минути и започнали да товарят доларите в камион, който били приготвили за целта. Пейс знаел също и кои торби били с най-едри банкноти и непоследователни номера.

От полицията веднага разбрали, че става въпрос за вътрешна работа и внимателно разпитали Пейс. Той обаче не се огънал и разследването попаднало в задънена улица. Обирджиите доста се постарали да скрият богатството си, изпирайки парите чрез сделки с недвижими имоти и съмнителни бизнеси. В крайна сметка един от тях, Юджийн Хил, сгрешил като платил на неизвестно лице с пачка пари, обвита с оригиналната лента. Като съвестен гражданин, човекът отишъл в полицията, а от там всичко се сринало доста бързо за нашите крадци. Хил бил арестуван и без да се прави на много корав, издал съучастниците си. Главатарят на бандата, Алън Пейс, получил присъда от 24 години, но голяма част от парите така и не били открити.

Бринкс Мат (1983г.) – $45 милиона в злато

На 26 Ноември 1983г. шестима мъже успяват да проникнат в склад Бринкс Мат на летище Хийтроу. Крадците мислели, че ще отмъкнат около 3 милиона паунда в брой. Вместо това, когато влезли в склада, там ги очаквали 3 тона златни кюлчета на стойност 26 милиона паунда. Групата успява да се добере до златната мина с помощта на пазача, Антъни Блек, който бил зет на организатора на обира, Браян Робинсън. От Скотланд Ярд бързо открили семейната връзка и Блек си признал, че е предоставил ключа за портата и информация за охранителната система в склада.

Изображение

Робинсън и лидера на групата, Майкъл Макавой, получават по 25 години за въоръжен грабеж, а Блек е осъден на 6 месеца, но лежи само 3. Преди присъдата си, Макавой успява да даде част от плячката на Джон Пери, който заедно с Кенет Ной трябвало да претопят златото и да го продадат.

Внезапните преводи на големи суми в сметка на банка Бристол привличат вниманието на полицията и Ной е поставен под денонощно наблюдение. През Януари 1985г. той убива полицай в двора на къщата си, но при процеса е обявен за невинен. Година по-късно обаче е съден за златото и получава глоба от 750 000 паунда и 14 години затвор, но е пуснат след 7 години, през 1994г.

Три тона от откраднатото злато така и не са открити. Смята се, че голяма част от златните бижута, закупени след 1983г. са направени именно от това злато.

Нортърн банк (2004г.) – $50 милиона

На 20 Декември 2004г. почти 50 милиона долара са откраднати от Нортърн Банк в Белфаст, Ирландия. Обирът е смятан за един от най-големите в историята на Великобритания. Полицията и ирландското правителство първоначално обвиняват групировката IRA, но те отричат да имат нещо общо.

Изображение

В неделя, ден преди обира, въоръжени мъже нахлуват в домовете на двама служители на банката, близо до Белфаст. Облечени като полицаи, те били пуснати от семействата, след което извадили оръжията си и отвлекли роднини на служителите, които трябвало да се държат сякаш нищо не се е случило. При мисълта, че семействата им са държани като заложници, те разбира се правели каквото им е казано. Останали в банката след края на работния ден и тогава пуснали крадците.

Там те открили необичайно голяма сума пари, която трябвало да бъде разпределена по банкоматите. Парите били натоварени на един или два камиона, след което похитителите освободили заложниците и повече не били видяни. През Март 2009г. финансовият консултант Тед Кънингам е осъден за изпирането на поне три милиона паунда от откраднатите пари. Други осъдени няма и случаят все още се разследва.

Централна банка на Форталеза (2005г.) – $70 милиона

През уикенда 6-7 Август 2005г. група мъже прокопават тунел до Централната банка във Форталеза, Бразилия. Те обезвреждат алармената система и влизат в банковия трезор. Успяват да задигнат близо 70 милиона долара, а кражбата е забелязана чак в понеделник.

Изображение

Централната банка е институция, която управлява паричния резерв. Парите в сейфа са щели да бъдат или върнати в обръщение, или унищожени. Номерата на банкнотите не били последователни и проследяването им било почти невъзможно. Три месеца преди обира, неизвестните лица наемат имот в центъра на града и прокопават 78-метров тунел под две улици. За да влязат в трезора е трябвало една седмица да пробиват през подсилената стомана дебела 1,1 метра.

На 22 Октомври е открито тялото на предполагаемия организатор на обира – Луис Рибейро, който бил с множество огнестрелни рани. След обира той взел самолет от Форталеза за Сао Пауло. Там бил отвлечен и семейството му платило откуп от $893 600, но похитителите не го освободили. При разследването са открити доказателства, че в отвличането и убийството са намесени полицаи и трима служители на реда са арестувани. В следващите месеци полицията разкрива още шест отвличания, свързани с обира.

В прокопаният до банката тунел е открита предплатена телефонна карта. Полицията успява да локализира телефона и всички обаждания от него са проследени. Така на 1 Септември 2006г. е задействана специална операция, при която са арестувани 43-ма заподозрени и са открити $275 100 в брой. Повече от $40 милиона все още не са открити.

Големият влаков обир (1963г.) – $80 милиона

Това е най-големият обир в историята на Англия до 2006г. На 8 Август 1963г. 15-членна група задига 2,3 милиона лири от влак в района на Ледбърн.

Изображение

Влакът, който пътувал от Глазгоу за Лондон, бил спрян от фалшив сигнал. Обирджиите, водени от Брус Рейнълдс, успели да влязат и изхвърлили единия машинист навън, а другият е принуден да отдели вагонът с парите и да го премести километър по-надолу, където е паркиран джип, за да превози плячката. Макар да успяват да се измъкнат с парите, 13 от участниците в обира са арестувани и осъдени на затвор, след като полицията открива отпечатъците им на влака.

Що се отнася до Брус Рейнълдс, той е заловен пет години по-късно и лежи в затвора до 1979г. След освобождаването си е приет от обществото като бивш престъпник и автобиографичната му книга е приета добре.

Трезорът на Секюритас (2006г.) – $92,5 милиона

На 22 Февруари 2006г. между 1:00 и 2:15 часа няколко мъже отвличат и заплашват семейството на мениджъра на трезора, връзват 14 служители и извършват най-големия обир в историята на Англия, отмъквайки 53 милиона паунда. Служителите били затворени в клетките на трезора, но една жена имала ключ и успяла да освободи останалите. Час след обира, те активирали алармата.

Изображение

Само две седмици по-късно полицията вече е арестувала 17 души и са открити 11 милиона лири от откраднатите пари.

Трезорът Найтсбридж (1987г.) – $174 милиона

На 12 Юли 1987г. двама мъже влизат в депозитния център и искат да наемат депозитна кутия. Щом ги завеждат в трезора, мъжете изваждат пистолети и заплашват мениджъра и охраната. След това окачат на вратата табела „Временно не работим“. Необезпокоявани те разбиват повечето депозитни кутии и отмъкват плячка на стойност 174 милиона долара.

Изображение

Полицията открива кървав пръстов отпечатък на Валерио Вичей. Той е поставен под наблюдение и няколко от неговите съучастници са арестувани и осъдени. Самият той обаче успява да се укрие в Латинска Америка за известно време. Когато се връща в Англия, за да прибере Ферарито си, полицията го арестува и е осъден на 22 години затвор.

Бостънсия музей (1990г.) – $300-500 милиона в картини

Вечерта на 18 Март 1990г., няколко часа след като фестивалите по случай деня на Св. Патрик приключват, двама мъже, облечени като полицаи, почукват на вратите на музея „Изабела Стюарт Гарднър“. Политиката на музея била вратите никога да не се отварят по тъмно, но пазачите направили изключение, понеже все пак били полицаи. Веднага щом били пуснати да влязат, обирджиите нападнали пазачите и ги затворили в мазето.

Изображение

През следващите 90 минути бандитите претърсили втория етаж на музея и отмъкнали 12 картини, 3 от които на Рембранд и китайски бронзов бокал. Стойността на откраднатите произведения надхвърляла 300 милиона долара, а според някои източници се оценявала на 500 милиона. Крадците унищожили записите от камерите, не оставили никакви отпечатъци и никога не били открити, а картините – изгубени завинаги. Все още има награда от 5 милиона долара за информация, която доведе до откриването на картините.

Централна банка на Ирак (2003г.) – $1 милиард

На 18 Март 2003г., само ден преди американските бомбардировки над Багдад, близо милиард долара са откраднати от Централната банка на Ирак. По-късно американските военни части откриват в стените на двореца на Садам Хюсеин около 650 милиона от парите. Това е най-голямата сума откраднати пари до ден днешен, а остатъкът от тях не е намерен.

Изображение

Дни по-късно е открита бележка, подписана от Садам, с която нарежда превод на 920 милиона долара на сина си, Кусай. Той е убит при престрелка с американските сили.
 #150790  от delirium
 пет сеп 09, 2011 1:47 pm
Изображение

Защо делим деня на часове, минути и секунди


Идеята за разделянето на деня на по-малки части изглежда някак естествена, дори и за малките деца. В действителност това не винаги е било така и разбирането ни за времето продължава да се променя вече хиляди години. Иронията е, че макар да знаем, че трябва да го измерваме, никой не може да каже какво точно представлява времето.

Изображение

Две са основните разбирания за него. Първото е това, към което се придържат повечето учени – времето е основното, четвърто измерение, в което съществуват останалите три. Второто обяснение е, че времето е нещо, което позволява на хората да подреждат и сравняват събития. То не съществува само по себе си, а просто е начин да изразяваме нещата.

Независимо как разбираме времето, всички знаем, че все някак трябва да го измерваме. В хронометрията има две различни форми за измерване на време – това са календарът и часовникът. Календарът е за измерване на дълги периоди от време, докато часовникът се използва за периоди по-кратки от един ден.

Днес най-разпространената нумерична система е десетичната. Това изглежда логично, все пак имаме по десет пръста и така се смята по-лесно, дори и след няколко бири. Древните цивилизации обаче или не са броели овцете си пияни, или много са искали да наказват децата си, защото са използвали сложни системи като 12-ичната и дори 60-ичната.

Изображение

Първите, които разделили деня на по-малки части били египтяните. Те го разделили на 24 части – по 12 за деня и нощта. За целта използвали слънчевия часовник, който тогава бил една пръчка, забита в земята, а по дължината и посоката на сянката се съдило за времето. Недостатъкът на тази система е, че през нощта била неизползваема. На помощ се притекли астрономите, които наблюдавали 36 звезди и набелязали 18 от тях, за да измерват времето по тъмно. Шест звезди отбелязвали трите часа здрач в началото и края на всяка нощ, а останалите 12 се използвали, за да се раздели пълния мрак на 12 равни части. Някъде пред 1500г.пр.Хр. тази система била опростена и останали само 12-те звезди.

Съществували са много други методи за измерване на времето. Най-точният часовник бил водният. Той датира някъде от 1400-1500г.пр.Хр. и е можел да отбелязва времето през различните месеци, независимо от сезона. Състоял се от пълен с вода съд, по чиято вътрешност била нарисувана скала, а на дъното имало дупка, от която водата изтичала.

След като денят и нощта вече били разделени на по 12 части, не минало много преди да се роди идеята за 24-часовото денонощие. Едва през 150г.пр.Хр. обаче, гръцкият астроном Хипарх предложил часовете да бъдат еднакво дълги. Идеята му била всички дни да са еднакво дълги, разделени на 24 равни части. За съжаление повечето хора продължили да използват сезонното време. И така чак до 14-ти век, когато механичните часовници придобили популярност и била приета фиксирана дължина за часа.

Изображение

Идеята да се използва 60-ична система, за да се разделят часовете на по-малки части се родила от нуждата да се измисли географска система за геометрията на Земята. Гръцкият астроном Ератостен разделил кълбото на 60 части, които преминавали хоризонтално през известни за онова време места. По-късно Хипарх въвел и линиите географската дължина, обхващайки 360 градуса. След тях пък, астрономът Клавдий Птолемей разделил всяка от дължините и ширините на 60 равни части. Те на своя страна били разделени на 60 още по-малки части. Първите били минутите, а вторите – секундите.

Отново тези техники за измерване били изгубени и то чак до 16-и век. Първите механични часовници разделяли часовете на половини, третини и четвъртини. Развитието на технологиите и науката през вековете наложило по-прецизното измерване на времето и така секундата станала основна единица за време.

През 1956г. секундата била дефинирана като част от времето, за което Земята обикаля Слънцето. За да сме по-точни – 1/325569259757 част от годината.

Изображение

С изобретяването на атомния часовник, било решено, че по-практично е с тях да се определя секундата и от 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.
 #197322  от krokii
 съб мар 17, 2012 2:12 pm
Градът – крепост Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заема площ 25 ха и е свързан със сушата с тесен насип – път, дълъг 400м.
Изображение
Върху острова още от древността се е намирало древно тракийско рибарско селище, наречено Менабрия (по името на легендарния основател Мена). То възниква в периода между третото и второто хилядолетие пр. н. е. По–късно през 510 г. пр. н. е., градчето е завоювано от гръцки преселници от полиса Мегара и е превърнато в дорийска колония, с новото име Месембрия.
Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.

Месембрия започва да сече собствени златни монети около 440 година пр. н. е. Градът поддържа добри търговски отношения с древногръцките колонии по Черно, Егейско и Средиземно море. Находки свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период са изложени в археологическия музей в Несебър.
Изображение
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. Месембрия със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Значителна роля започва да играе отново през ІІІ – ІV в. от новата ера, свързана с подема в Източната империя. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ – VІІІ в. – важна и добре укрепена византийска морска база.
Островът е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Предполага се, че е имало акведукти от сушата към острова.
Жителите на Месембрия основават собствена колония близо до Обзор. Цялата земя между Месембрия и Обзор е използвана за нуждите на града, както и за търговия.
Изображение
Морският град за пръв път става част от Българското царство през ІХ в, когато Хан Крум го щурмува и пресъединява към Българската държава. Българите завладяват много богатства – 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън“ и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месембрия“ очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи завоеванието на Месембрия.
Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период – през управлението на цар Симеон І Велики и наследниците му.
Изображение
По време на Втората българска държава Несебър отново влиза в пределите на България, по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет през царуването на Иван Александър.
През ХІV в. рицарите на граф Амедео ди Савоя го превземат, но по-късно го преотстъпват на византийския император. Градът е атакуван от турците за пръв път в края на същото столетие. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно с Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са нови църкви, изписвани са икони.
Изображение
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до ХІХ век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на Черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.

Къщите на Несебър имат определени черти, които принадлежат към стила на т. нар. „Черноморска къща”: върху каменно приземие, заето от просторна изба се извисява еркерно дъсченият етаж. Отделните къщи, разположени най-често на уличната линия, следват извивките на тесните калдаръмени улички и се съчетават в живописни ансамбли.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическият музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Днес Несебър е един от най-предпочитаните и известни курорти по Българското Черноморие и такъв се оформя още от началото на ХХ в. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в старинен стил.
 #198631  от krokii
 съб мар 24, 2012 9:08 am
В България често се сблъскваме с неефективната и несправедлива съдебна система. Убийци и измамници се отървават само с условни присъди и деянията им остават безнаказани. В някои страни обаче, престъпниците не се изплъзват толкова лесно и системата прави всичко възможно, за да ги задържи завинаги в затвора.
Кийт Ууд – 160 години


През 2008г. Кийт Ууд от Питсбърг се явява в съда по обвинения за пет нападения над жени. Въпреки, че неговата ДНК е открита на местопрестъпленията, той отказва да се признае за виновен и твърди, че е невинен. Шансът кръвта да не е Ууд е 1 към 56 квинтилиона и съдът решава, че това е достатъчно, за да го осъди на 160 години затвор.
Райън Бранд и Джефри Коли – 265 години
Най-дългата присъда в историята на щата Джорджия е издадена през 1996г., когато Райън Бранд и Джефри Коли са осъдени последователно седем пъти на доживотен затвор плюс 265 години за всеки. Адвокатът им силно критикува присъдата, защото двамата не са нито убийци, нито изнасилвачи, а са заловени за въоръжен грабеж. Двамата обирджии едва ли са смятали, че ще получат такава присъда, когато са отказали сделка за 40 години в затвора.
Шолам Уайс – 845 години

Изображение
През 2000г. Шолам Уайс е осъден на 845 години затвор и близо 250 милиона долара глоба за пране на пари и доказани 78 случая със застрахователни измами и изнудвания. Той е ограбил стотици пенсионери, като е прибрал всичките им спестявания и си е спечелил място в списъка с най-издирваните на ФБР.

Неговият съучастник, брокерът Кит Паунд, пък получава 740 години затвор, но доживява да излежи само 4 години от присъдата си. Преди 2 години Уайс поиска да намалят присъдата му от 845 на 800 години. Може би смята, че последните 45 ще са трудни?
Дарън Андерсън – 2200 години

Изображение
С богато криминално минало, включващо изнасилване и въоръжен грабеж, през 1994г. Дарън Беналфорд Андерсън от щата Оклахома получава невероятната присъда от над две хилядолетия. Когато се опитва да обжалва присъдата си, той отново губи и е осъден допълнително на няколкостотин години за всяко престъпление.

През 1997г. Дарън отново обжалва и този път късметът му се усмихва (или не съвсем) – присъдата му е намалена и изтича през 12 744 година.
Двама иранци – 7109 години
През 1969г. двама иранци са осъдени на по 7109 години затвор. Броят на годините е пропорционален на броят извършени от тях престъпления. Едно доказателство, че правосъдието в Близкия Изток може да бъде бързо и безмилостно.
Хуан Корона – 25 доживотни

Изображение
През 1971г. Калифорния е разтърсена от сериен убиец, чиято цел били работници от местните ферми. Мексиканецът Хуан Корона се превърнал в най-известният и брутален сериен убиец в историята на САЩ по онова време. Изчезващите работници започнали да привличат внимание и не било трудно да се свържат с Корона, който обикновено бил виждан с тях за последно. Когато полицията обискирала дома му, там били открити окървавени оръжия и дрехи, както и списък с 34 имена на работници и дати. Хуан Корона получава 25 доживотни присъди – по една за всяко убийство, за което е осъден.
Боби Джо Лонг – 28 доживотни

Изображение
През 1984г. броят на убийствата в Хилсбъро рязко скочил. От около 30-35 убийства на година, броят започнал да се увеличава с всяка седмица. За това бил отговорен Боби Джо Лонг. В продължение на 8 месеца той изнасилвал и убивал жертвите си, които след това захвърлял в необичайни пози.

За изнасилването на повече от 50 жени и убийството на поне половината от тях, Джо Лонг получава една присъда от 5 години, четири от 99 години, 28 доживотни и една смъртна присъда.
Дъдли Уейн Кайзер – 10 000 години

Изображение
През 1981г. Дъдли Уейн е осъден на рекордните 10 000 години затвор за бруталното убийство на жена си. Освен това получава две доживотни присъди за убийството на тъща си и студент, който случайно е бил на неподходящото място. Съдията първоначално иска смъртна присъда, но това не става и той се подсигурява, че Уейн ще остане в затвора завинаги.

Присъдата от години е в книгата с Рекордите на Гинес като най-дългата в историята на Щатите.
Габриел Марч Грандос – 384 921 години
През 1972г. 20-годишният Грандос от Палма де Майорка получава нечуваната присъда от близо 400 хилядолетия. Какво ли толкова е бил извършил испанецът, за да получи толкова тежко наказание? Бил е сериен убиец? Изнасилвач? Не – просто пощальон. Грандос е осъден за това, че не е доставил около 40 000 писма, което в очите на правителството било измама в особено големи размери. Това и до ден-днешен остава най-дългата присъда в историята..
 #231777  от krokii
 нед ное 18, 2012 11:32 pm
[/size]

Мозъкът е един от най-невероятните органи в човешкото тяло. Той контролира нервната система, позволява ни да вървим, да говорим, да дишаме и да мислим. Мозъкът е и много сложен – състои се от над 100 милиарда неврона.
Толкова много неща се случват едновременно в него, че има няколко различни области от медицината и науката, които са се посветили на изучаването му. Неврологията цели третирането на психологическите заболявания, психологията изучава поведението и мисловните процеси, а психиатрията изучава психичните разстройства и техните причини.
Тези науки съществуват от древни времена и човек би си помислил, че досега трябва да сме научили почти всичко за мозъка. Това обаче съвсем не е така. След хиляди години изучаване, този така уникален и важен орган все още е забулен в мистерия. И понеже той е толкова сложен, хората опростяват информацията за него, така че тя да е по-разбираема.
Това от своя страна е довело до много митове за мозъка. Повечето от тях не са напълно грешни, но знанията ни са непълни. @кроки сега ще Ви представи и 10-те мит-а, чрез спойлери (понеже информацията е доста, а и така ще бъде "подредено"):

№1 [infobox]
Мозъкът е сив
[/size]

Питали ли сте се какъв цвят е мозъка ви? Малко вероятно, освен ако не работите в сферата на медицината. В телата си имаме всички цветове от дъгата под формата на кръв, тъкани, кости и други течности. Сигурно обаче сте виждали запазени мозъци в буркани по телевизията или час по биология. Те в действителност са сиви или дори с жълт оттенък. Все още живият мозък обаче, не е просто сив – той е още бял, черен и червен.
Изображение
Също като много от митовете тук, и в този има частица истина. Понякога за целият мозък се говори като за сиво вещество. То наистина съставя голяма част от мисловния орган, но мозъкът се състои от различни по вид клетки, като например невроните. Освен сиво вещество, той е съставен още от бяло вещество, което съставлява аксоните на невроните.
Споменахме и черния цвят. В мозъка той пък е черното вещество, което е съставено от допаминергични неврони. Черният цвят се дължи на специализиран вид от същия пигмент, който оцветява кожата и косата ви. И накрая имаме червено – то разбира се представлява множеството кръвоносни съдове, които захранват мозъка с кръв.
Защо тогава хората са останали с грешната представа, че човешкият мозък е сив? Поради простата причина, че органите се съхраняват в различни консервиращи химикали, като например формалдехид. Те са тези, които обезцветяват тъканите.[/infobox] №2 [infobox]
Когато учите нови неща, мозъкът ви образува нови гънки
[/size]

Когато говорим за мозъка и неговия вид, сигурно си представяте закръглена, двуделна сива маса, покрита с гънки. При еволюцията ни като вид, човешкият мозък постепенно е нараствал, за да може да изпълнява все по-сложни функции, отличаващи ни от останалите животни. Обаче за да бъде достатъчно компактен да се събере в черепа и да е пропорционален на тялото, мозъкът е започнал да се нагъва. Ако го разгънем, размерът му вероятно ще е колкото на възглавница. Логично е щом има гънки, да има и бразди между тях. Някои от тези гънки и бразди дори са кръстени, като от човек на човек може да се различава вида им.
Изображение
Мозъкът ни в началото на нашия живот обаче не изглежда така. В ранното си развитие зародишът има много гладък и малък мозък. С напредване в развитието си, започват да растат неврони, които населват различни зони от мозъка, образувайки гънките и браздите. До 40-тата седмица мозъкът вече е напълно нагънат. Не ни се появяват нови гънки, докато учим – раждаме се с тях и ги имаме цял живот.
Човешкият мозък наистина се променя докато се учим, но не по този начин. Феноменът се нарича мозъчна пластичност. Изучавайки промените в мозъците на животни като плъховете, докато учат различни задачи, учените са открили, че синапсите (връзките между невроните) и кръвните клетки, които поддържат невроните растат и увеличават броя си. Някои смятат, че образуваме нови неврони, когато складираме спомени, но това все още не е категорично доказано.[/infobox] №3 [infobox]
Можеш да се учиш чрез подсъзнателни съобщения
[/size]

Подсъзнателните съобщения се вкарват в звук или картина с цел да достигнат до подсъзнанието ни и да повлияят на нашето поведение. Първият, който говори за това е маркетинг специалистът Джеймс Викари. През 1957г. той заявил, че е внедрил съобщения в прожекцията на филм в Ню Джърси. Те се появявали за 1/30000 част от секундата и подканвали зрителите да пият Кока Кола и да ядат пуканки.
Изображение
Според Викари продажбите на безалкохолното в киното скочили с 18%, а тези на пуканки – с повече от 57%, което доказвало, че подсъзнателните съобщения работели. Книги от 60-те и 70-те години обяснявали как да се използват подобни техники при рекламите, за да купуват хората определени продукти. Някои радио и телевизионни реклами прибегнали до този метод, но много медии и професионални асоциации ги забранили. Така през 1974г подсъзнателните съобщения били забранени от Федералната комисия по комуникациите на САЩ.
Но наистина ли може по този начин да се повлияе на човек? Оказва се, че Викари е излъгал за резултатите от експеримента си. Последвалите опити, включително и едно подсъзнателно съобщение „Обади се сега”, излъчено по канадска телевизия, нямали никакъв ефект върху зрителите. Дори известното дело от 1990г срещу Юдас Прийст за подсъзнателно съобщение в една от песните им, което уж накарала двама младежи да се самоубият, се прекратява поради липса на доказателства.[/infobox] №4 [infobox]
Човешкият мозък е най-големият
[/size]

Много животни могат да използват мозъците си, за да правят неща, които и ние можем, като например да намират решения на проблеми, да проявяват самосъзнание, съпричастност към другите и да се учат как да използват инструменти. Макар учените да не са на едно мнение относно дефиницията на интелигентност, те са съгласни, че човекът е най-интелигентното същество на планетата. И понеже сме най-умни, лесно можем да предположим, че имаме най-големия мозък. Това обаче не е така.
Изображение
Човешкият мозък тежи средно около 1360гр. Делфинът, който е доста интелигентно животно, също има толкова голям мозък. Кашалотът обаче не се смята за толкова умен, но мозъкът му тежи 7,8кг. От противоположната страна пък кучето бийгъл има изключително малък мозък , тежащ само 72гр. Орангутанът е едро животно, но и неговият мозък е малък – 370гр. И двете животни са много умни, но имат малки мозъци. При птиците нещата са дори още по-фрапиращи. Мозъкът на врабчето тежи 1гр.
Може би сте забелязали нещо доста очевидно при тези сравнения. Един делфин обикновено тежи над 150кг, а кашалотът достига до 13 тона. Нормално е колкото по-голямо е животното, толкова по-голям да е и черепът, следователно и мозъкът. Бийгърите са сравнително малки кучета, тежащи десетина килограма, така че има логика и мозъкът им да е по-малък. Връзката между размера и интелигентността не лежи в масата на мозъка, а в пропорцията му спрямо тялото. При хората това съотношение е около 1 към 50, докато при повечето други бозайници е 1 към 180, а при птиците дори 1 към 220. Мозъкът при човека се явява по-голяма част от общата ни маса, отколкото при другите животни.
Интелигентността зависи и от различните части на мозъка. Бозайниците например имат голяма мозъчна кора, за разлика от птиците, рибите и влечугите. Малкият ни мозък например има две полукълба, които отговарят за по-висшите функции като памет, комуникация и мислене. Хората имаме най-голяма мозъчна кора от всички бозайници, сравнено с размера на мозъка. Тя съставлява около 40% от целия орган.[/infobox] №5 [infobox]
Мозъкът остава активен след обезглавяване
[/size]

Имало е времена, когато обезглавяването е било предпочитан метод за екзекуции, станал доста популярен предимно благодарение на гилотината. Макар много страни отдавна да са се разделили с този начин на екзекуции, той все още се практикува от някои правителства и терористи. Гилотината се появява в търсенето на бърза и сравнително хуманна смърт. Но колко бърза е всъщност? Ако ви отрежат главата (малко вероятно), дали ще продължите да виждате, макар и за няколко секунди?
Изображение
Тази идея се заражда по време на Френската революция, по същото време, когато гилотината влиза в употреба. На 17 Юли 1793г. Шарлот Кордей била екзекутирана за убийството на журналиста, политик и революционист Жан Пол Марат. Той намерил смъртта си заради радикалните си идеи и тълпата нямала търпение да види как Кордей ще си плати. След като острието се спуснало, главата на жената паднала и един от екзекуторите я вдигнал и я ударил по бузата.
Според очевидците, очите на Кордей погледнали към мъжа и лицето й изразило възмущение. След този инцидент се развила практиката след гилотината тълпата да вика на отрязаните глави да мигат и някои твърдят, че те наистина го правили и то в продължение на 30 секунди след обезглавяването.
Друга случка, демонстрираща съзнание след обезглавяване датира от 1905г. Френският физик д-р Габриел Бюру присъствал на обезглавяването на един мъж. Веднага след това пише: „Клепачите и устните работеха в неравни ритмични контракции за около пет или шест секунди.” Докторът извикал името на мъртвеца и клепачите му „бавно се вдигнали, без никакви спазматични контракции и зениците се фокусирали”. Това станало на два пъти, но при третото повикване вече не получавал реакция.
Тези истории изглежда потвърждават, че е възможно човек да остане в съзнание за няколко секунди след като е бил обезглавен. Повечето днешни експерти обаче смятат, че реакциите, които са описани по-горе всъщност са мускулни рефлекси, а не съзнателни движения. Спре ли се достъпа на кислород до мозъка, той веднага изпада в кома и започва да умира. Според д-р Харолд Хилман, съзнанието се губи до 2-3 секунди, поради рязкото спиране на кръвообращението.
И макар да не е абсолютно невъзможно някой да остане в съзнание след обезглавяване, наистина е много малко вероятно. Хилман споделя също, че гилотината е всичко друго, но не и безболезнена. При нея смъртта настъпва вследствие на отделянето на мозъка от гръбначния стълб, което със сигурност предизвиква адска болка. Това е една от причините гилотината и изобщо обезглавяването днес да не е сред приетите методи за екзекуция в повечето страни по света.[/infobox] №6 [infobox]
Мозъчните травми винаги са перманентни
[/size]

Увреждането на мозъка винаги е доста страшно нещо. За толкова загадъчен и невероятно сложен орган, мозъкът е доста уязвим и податлив на най-различни травми. Те могат да се причинят от всичко – от инфекция до автомобилна катастрофа и най-общо водят до смърт на мозъчни клетки. Чувайки мозъчно увреждане, повечето хора си представят някой във вегетативно състояние или най-малкото доживотен физически или умствен недъг.
Изображение
Това обаче невинаги е така. Има много различни видове мозъчни травми и как те се отразяват върху мозъка зависи основно от мястото и сериозността на травмата. Леката мозъчна травма, като например сътресението, обикновено се случва, когато мозъкът отскочи от стените на черепа, което води до кървене и разкъсвания. Мозъкът се възстановява от леки наранявания изключително добре и повечето пострадали не изпитват никакви трайни последици.
От друга страна тежките мозъчни травми могат да нанесат големи поражения. Понякога се налага операция за отстраняване на съсиреци или освобождаване на налягане. Много пациенти, които оживяват след такива наранявания наистина остават с доживотни увреждания.
А средно положение? Някои хора с мозъчни травми могат да останат с постоянни увреждания, но да се възстановят частично. Ако невроните са увредени или мъртви, те не могат да пораснат отново, но връзките между тях – могат. Това става като мозъкът създава нови пътища, а някои зони, които не са строго специализирани за определени функции, могат да поемат работата на увредената част от мозъка, позволявайки на пациента отново да се научи на някои неща.
Все още има много неизвестни що се отнася до мозъка. Когато стане въпрос за мозъчна травма, лекарите невинаги могат да кажат до колко човек с такива наранявания ще се възстанови. Пациенти постоянно изумяват медицината, надхвърляйки всякакви очаквания за възстановяването им.[/infobox] №7 [infobox]
Наркотиците правят дупки в мозъка
[/size]

Точно по какъв начин действат върху мозъка различните наркотици е спорен въпрос. Някои хора твърдят, че само най-силните вещества могат да нанесат трайни вреди, докато други смятат, че още при първото използване организмът се уврежда трайно. Последните проучвания показват, че използването на наркотици като марихуаната например причинява лека загуба на паметта, докато прекаляването с наркотика може перманентно да свие някои части от мозъка. Когато говорим за кокаин или екстази пък, има хора, които вярват, че от тях се получават дупки в мозъка.
Изображение
Истината е, че единственото нещо, което може да направи дупка в мозъка ви е физическа травма. Експертите обаче са съгласни, че наркотиците могат да нанесат временни и постоянни промени в мозъка. Така например наркотичните вещества могат да понижат ефективността на невротрансмитерите (химикали, които предават сигнали в мозъка) като допамина, което обяснява защо наркоманите имат нужда от все по-големи дози, за да получават същото усещане. Промяната в нивата на невротрансмитерите допълнително води и до проблеми с функциите на невроните. Все още обаче не може да се твърди със сигурност дали тези промени са обратими или не.
От друга страна проучване от 2008г. показва, че продължителната употреба на наркотици кара някои структури в мозъка да нараснат, което предизвиква необратими промени. Учените, провели изследването твърдят, че това е причината да е толкова трудна промяната на поведението у наркоманите.
Макар все още да не можем да кажем как наркотиците влияят върху мозъка в дългосрочен план, можем да сме сигурни в едно: те не правят дупки в мозъка. Това разбира се не означава, че нямат редица други негативни ефекти върху тялото и здравето.[/infobox] №8 [infobox]
Алкохолът убива мозъчните клетки
[/size]

Само като хвърлите един поглед на някои пиян човек и можете да кажете, че алкохолът със сигурност влияе на мозъка. Хората, които прекаляват с питиетата, често се затрудняват с правилния изговор и за тях е цяло постижение, ако успеят да минат два крачки в права линия. Други странични ефекти включват главоболие, гадене, повръщане и може би най-лошото от всички – махмурлук.
Но достатъчни ли са няколко питиета през уикенда или дори рядко пиянство, за да загубите част от мозъчните си клетки? Тогава какво се случва при алкохолиците?
Изображение
Всъщност не става така. Дори при алкохолиците не се наблюдава загиване на мозъчни клетки. Алкохолът обаче може да увреди краищата на невроните, наречени дендрити. Резултатът от това е затруднено пренасяне на сигналите между невроните. Самите клетки не загиват, но комуникацията между тях е нарушена. Според експертите тези нарушения обаче обикновено не са перманентни.
Алкохолиците могат да развият така наречения синдром на Вернике-Корсаков, при който се наблюдава загуба на неврони в някои части на мозъка. Синдромът също така води до проблеми с паметта, объркване, очна парализа, липса на мускулна координация и амнезия. В крайна сметка може да доведе и до смърт. Заболяването обаче не се причинява директно от самия алкохол. Резултат е от недостига на тиамин – основен витамин В.
И така, алкохолът не убива мозъчните ви клетки, но все пак може да увреди мисловния орган, ако пиете в промишлени количества. Всяко нещо в малки дози може да е лекарство, а в големи – отрова.[/infobox] №9 [infobox]
Използваме само 10% от мозъка си
[/size]

Това сме го чували безброй пъти. Дори известни личности като Албърт Айнщайн и Маргарет Мийд са били цитирани да го казват. Този мит е може би най-известният и това се дължи на огромното медийно внимание. Откъде произлиза обаче? Много източници сочат, че психологът Уилям Джеймс през 1900-те години е казал, че „средностатистическият човек обикновено реализира само една малка част от своя потенциал”. По някакъв начин това се изменило в твърдението, че използваме 10% от мозъка си.
Изображение
Ако се замислите, това изглежда доста объркващо. Защо ще имаме пропорционално най-големия мозък, но няма да можем да го използваме целия? Много хора са размишлявали по идеята, писали са книги и са продавали продукти, с които ни помагат да усвоим останалите 90%. Вярващите в паранормалните способности казват, че именно хората, които могат да използват по-голяма част от мозъка си имат тези специални способности.
Истината обаче е друга. Освен с тези 100 милиарда неврони, мозъкът също така е пълен и с други видове клетки, които постоянно са в употреба. Можем да пострадаме необратимо само при лека травма на малка част от мозъка, в зависимост къде точно е нанесена, така че няма начин в действителност да използваме само 1/10 от него.
Мозъчните скенери показват, че независимо какво правим, мозъкът ни винаги е активен. Някои зони са по-активни от други, но освен при мозъчните увреждания, няма част, която да не функционира.
Научихме някои доста интересни неща за човешкия мозък, то не могат да се сравняват с това, което все още не знаем. Истината е, че това, което е в главата ни все още си остава една от най-големите загадки за човечеството и можем само да се надяваме, че някой ден ще успеем да го разкодираме.[/infobox] №10 [infobox]
Ако слушате Моцарт ще поумнеете
[/size]

Не се ли чувствате някак по-културно извисени, когато си пуснете някоя класическа радио станция или отидете на опера? Има големи компании, които произвеждат DVD дискове, видео клипове и други продукти за бебета и малки деца, включващи класическо изкуство, музика и поезия. Този бизнес дори се разраства бързо и е на стойност милиони долари. Родителите купуват тези продукти, защото вярват, че когато изложат децата си на такова изкуство, това подобрява умственото им развитие.
Изображение
Има дори класически произведения, които са предназначени да се пускат на развиващия се плод в утробата на майката. Идеята, че слушането на класическа музика може да подобри мисловната дейност е станала толкова популярна, че днес се нарича Моцарт ефект. Как се е зародил този мит?
През 50-те години на миналия век лекарят Алберт Томатис започва всичкo, като твърди, че успешно е използвал музиката на Моцарт при хора с говорни и слухови проблеми. 40 години по-късно се провежда експеримент с 36 ученика в Калифорнийския университет. Пусната им е соната на Моцарт за 10 минути, след което са подложени на тест за интелигентност. Според ръководещия психолог, резултатите на учениците били с 8 точки по-високи. Така се родил Моцарт ефектът.
Музикантът Дан Кембъл превръща фразата в търговска марка и създава поредица книги и дискове, базирани на идеята. Някои щати в Америка дори отпускат средства от бюджета си за класическа музика за бебета и малки деца. Кембъл и други дори са стигнали до там, че се опитват да убедят хората как Моцарт оказва много благоприятно влияние и върху здравето.
Оригиналният експеримент в Калифорния обаче е доста противоречив и съвсем не води до такива заключения. Един от ръководещите лекари признава, че никога не са твърдели, че класическата музика прави хората по-умни, а просто подобрила представянето на субектите при определени задачи. Други учени така и не успяват да възпроизведат тези резултати и до днес няма научно потвърждение, че слушането на Моцарт оказва каквото и да било влияние върху умствените способности на човек. Дори се оказва, че досега изхарчените пари в тази индустрия е можело да бъдат инвестирани в музикални програми, тъй като има известни доказателства, че свиренето на музикален инструмент подобрява концентрацията, самоувереността и координацията.
Музиката на Моцарт със сигурност няма да ви навреди, може дори да ви допадне, ако пробвате, но няма да ви направи по-умни.[/infobox] п.п: Ще се радвам, ако не подминете статията, а я прочетете цялата и се замислите над фактите.
 #280970  от krokii
 пет сеп 13, 2013 10:16 pm

8. Балък

Изображение
Откакто човекът започнал да върви изправен и да надхитрява животните и природата, той чувства явната нужда да се надсмива над всичко, което е по-малко хитро и изобретателно от него. И каква по-подходяща жертва за подобни нападки от горката риба, която е толкова отчайващо глупава, че сама захапва кукичката.
Балък на турски означава риба, а българинът е придал на тази дума подигравателни нюанси заради древния си страх да не го излъжат с надценка на доматите на пазара, например…
7. Бардак

Изображение
Често срещано нарицателно за публичен дом или неподредена студентска квартира, в което се отчитат остри нотки на неодобрение, макар и бардаците да са обществена необходимост със своята непретенциозност и приятна отмора.
Думата всъщност произлиза от турски и означава “чаша”, но ето и странното – чаша за безалкохолно или вода, а не за алкохол. Това дали означава, че в бардаците не са се предлагали никакви упойващи напитки и се е ходило там само при неотложна нужда с ясната и единствена цел да се свърши определената работа, която да спаси нечие семейство?
6. Мангал

Изображение
Тук е ясно – мангалът е метално приспособление, в което се горят дърва или въглени за отопление, и съответно почернява от саждите. За явното обезчестяване на думата, което сме извършили през последните десетилетия, е показателен фактът, че мисълта за мангал не ни се струва ни най-малко стопляща в студените самотни зимни нощи, особено ако живеем в село насред дунавската равнина.
5. Копеле

Изображение
Предполага се, че името копеле произлиза от латинското копулацио – сексуален акт между мъж и жена. Налице са сериозни исторически основания да считаме, че тази дума се разпространила масово в Мизия и Илирия, където концентрацията на римските военни сили била най-голяма.
Освен това copil на румънски означава дете. Сигурно някога някъде в Македония някой влах е искал да каже на някой българин “видях детето ти да краде дини на пазара”, но при превода даденият българин го е приел твърде навътре. Поне така предполагаме ние…
4. Пачавра

Изображение
Българките от стотици години държат на чистотата като единствено свидетелство за достойнство, особено в състояние на робство или беднотия. Дори думичката чест има общо с чистотата, но това е друга тема. Пачавра е представлявала мръсна кърпа или парче плат за забърсване, нещо като парцал, и изглежда по-обидно за една жена от това да носи изцапани дрехи, няма накъде.
3. Манаф

Изображение
За съжаление тук не ни е много ясно пътешествието на тази красива, често използвана думичка. Изглежда Манаф е било името на много важно божество от доислямския пантеон в Арабия, дори е имало негова статуя в Мека, която на жените в цикъл било забранено да доближават. Името му означавало “висок човек, високостоящ”, което по някакви мътни пътища станало нарицателно за малоазиатските турци, използвано на Балканите.
Как и защо “манаф” придобило значение на активен педераст, за нас си остава загадка, но нека за секунда да си представим, че някъде в Анадола “балканджия” означава нещо също толкова неприятно. (Или приятно – ние не съдим.)
2. Миндил

Изображение
Изглежда платовете ще бъдат завинаги обвързани с обидните думи, насочени към български жени. Миндил идва от арабски (منديل) и означава “хартиена кърпичка”. С такива миндили са покривали например погачите и хляба, за да не изсъхват бързо. Ние не смятаме, че са се замърсявали особено много и появата на негативни конотации е все още неразбрана.
1. Шафрантия

Изображение
През 1848 година в монархическа Европа имало вълна от безредици, вдъхновени от Френската буржоазна революция. Народите в рамките на Австро-унгарската империя се вдигнали на бунт в търсене на свобода, равенство, братство. След бруталното потушаване, с които такива бунтове обикновено остават в историята, много унгарци избягали от родните си земи и се заселили в рамките на Османската империя. За едни сватба, за други – брадва, както се казва. Много от тези унгарци се заселили в шуменско и да – познахте – създали пивоварна, донесли театъра, цигулката, литературния рецитал и други неизвестни дотогава благинки.
Унгарецът Михай Шафрани организирал първите в страната оркестър и хор, в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, нещо нечувано в задръстената патриархална провинция на Османската империя, по неговото име такива свободолюбиви жени започнали да се наричат “шафрантии”.
Така че следващия път, когато искате да накарате гаджето да се чувства като самоосъзната, равноправна личност, може да използвате това гальовно нарицателно, придружено с линк към нашата статия. Само че не го препоръчваме.